НЕМСКИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК ХАНС ДЕРВНШАМ

Историята на българските земи под османско владичество често е възстановявана чрез съчетаване на различни източници – официални османски документи, писма на дипломати, разкази на пътешественици и лични дневници. Сред най-ценните свидетелства за живота през XVI век се нареждат бележките на Ханс Дерншвам – образован и заможен германец, който поема на рисковано пътешествие до Цариград и оставя зад себе си живо описание на срещнатото.

I. Делегацията на император Фердинанд до Сюлейман Великолепни

През 1553 година австрийският император Фердинанд I Хабсбург изпраща дипломатическа делегация до османския султан Сюлейман I Великолепни. Мисията има за цел да поддържа политически отношения и да защити интересите на Хабсбургската монархия в условията на нарастващото османско влияние в Централна Европа.

Пратеничеството е оглавявано от епископ Антон Вранчич и унгарския феодал Ференц Зай. С тях заминава и един любопитен човек, неофициален участник – Ханс Дерншвам, германски гражданин, който сам финансира своето пътуване („на свои разноски“, както отбелязва в записките си).

Дерншвам е вече 60-годишен, заможен, семеен и високообразован човек. Любопитството и търговският му дух го тласкат да предприеме това дълго и рисковано пътешествие. За щастие на днешните изследователи той води подробен дневник, в който записва впечатленията си за земите, които преминава, за хората и техния живот. Този дневник днес е ценен исторически извор за положението на българския народ през XVI век и често се използва в научни изследвания.

II. Срещата с османската военна мощ

Още по пътя си Дерншвам и спътниците му срещат множество османци. В дневника е запазен интересен разговор с еничарин, който с предизвикателен тон им казва:

Вие отивате към Виена, следващата година ще дойдем и ние там! Дано това им струва главите! Амин!

Тези думи отразяват самочувствието на османската армия по онова време – особено на елитните части еничари, които са гръбнакът на султанската войска.

III. Системата на еничарския набор – девширме

Дерншвам обръща особено внимание на начина, по който османската власт набира своите еничари. Той описва с точност и възмущение този систематичен държавен грабеж на деца – практика, позната като девширме.

Османецът има обичай: в християнските земи, които е завладял и потиснал, той редовно взима през три години най-избраните, красиви, сръчни, стройни момчета, навсякъде по градове и села, толкова, колкото си иска и колкото му трябват.

От отвлечените деца султанът създава не само еничари, но и капуджии, бейове, паши, чауши, спахии, санджакбейове – т.е. цяла нова османска административна и военна прослойка. Чрез тази система всички завладени християнски земи губят старите си институции и самоуправление.

Дерншвам отбелязва:

В цялата империя вече няма истинско гражданство, няма съвет, няма община. Всичко е унищожено.

IV. Насилствено потурчване и религиозен натиск

Освен взимането на деца, германският пътешественик описва и насилственото обръщане на пленници в ислям:

От няколко години османците имат нов обичай по отношение на пленените християни: сега ги обрязват силом, връзват им ръцете и краката и ги принуждават да приемат тяхната вяра. Дори онези, които дълго време са успявали да се противопоставят, накрая биват подложени на това.

Ако християнин влезе в спор с мюсюлманин, последният често го заплашва, че ще го направи мюсюлманин – така страхът се превръща в инструмент за подчинение.

Дерншвам заключава, че голямото покорство на населението не е доброволно, а плод на безмерната тирания:

Никой не може да се изправи, всички са принизени и унижени, животът им е мъка.

V. Всекидневието на османците – храна и бит

Интересно е, че Ханс Дерншвам, като внимателен наблюдател, отделя специално място на кулинарните навици на османците. Описанията му разкриват бедна и еднообразна кухня:

• „Всички гозби са чорба – това значи супа.“
• Жените не умеят да готвят добре; ястията са бедни и често безвкусни.
• Популярно е ядене от ситно скълцано овче месо, увито в лозови листа, с прибавени сливи.
• Сладко ястие, наречено „малеби“, се приготвя от ориз, мляко, брашно, масло, захар, розова вода и подправки.
• Динята е смятана за истински деликатес – „това е най-хубавото им ядене“.

Дерншвам подчертава, че османците не канят гости в домовете си, защото жените не умеят да готвят, а и мъжете пазят жените си от погледите на чужди хора.

Храненето става на пода, без маси, при това мъжете и жените не се хранят заедно. „Ядат като вълци, където ядат, там заспиват като кучета“, пише той.

Любопитни са и наблюденията му за пиенето на алкохол: въпреки забраната за мюсюлмани, много османци тайно пият вино в кръчми. Ако някой се напие, кръчмарят го оставя да лежи на място, за да не предизвика подозрение.

VI. Българските земи – богатство и разруха

След преминаването на Одрин започва България – според Дерншвам земя, която впечатлява със своята природна красота и плодородие:

България е прекрасна страна, плодородна страна, от две страни има големи планини. Има ниви, лозя, рекички и гори.

Но това богатство е разорено от османската власт. Там, където е имало лозя, сега има бурени и пустош. Хората са крайно измъчени, ограбени и държани в постоянна бедност, за да не могат да се съвземат.

Народът е крайно измъчен и ограбен, не може да се съвземе, не го и оставят.

Дерншвам описва и местната търговия – погачи, хубав хляб, младо бяло вино, продавано от жените по селата. По пътищата често се среща мътно вино, карано с коли.

Село Ветрен (Хисарджик) – живата българска общност

На 14 юли 1553 г. пътешествениците пристигат в село Ветрен (по турски Хисарджик). Дерншвам е впечатлен:

• Селото е голямо и изцяло българско.
• Има двама свещеници и нито един мюсюлманин.
• Местните имат собствено вино и го продават.

Жените и момите носят характерни прически с множество плитки, украсяват се с висулки, синьо стъкло, месингови парички, а някои имат шапки от бели миди.

Българите нямат право да се обличат в хубави дрехи. Ходят с сиви и бели ямурлуци, обути в цървули от необработена кожа, със вълнени чорапи до коляното.

София – някогашна слава, превърната в руини

В София Дерншвам вижда следите от величеето на града преди османското владичество. Той описва голяма катедрала, която някога се е издигала над целия град, но е разрушена и превърната в склад за пленено оръжие.

По негови наблюдения в града има 11 големи и множество малки джамии – общо около 100.

Ханс слуша разказите на своя български хазяин, който споделя за тежките данъци и потисничеството. Този човек имал четирима сина, като един от тях бил отвлечен за султана или за пашата Али. В селото данъкът за момчета се падал на всеки пет години. Разказът се прекъсва в ръкописа, но е ясно, че мъките са неизброими.

…Същия ден моят хазяин, един българин, ми разказа много неща за невероятното им потисничество. Той имал четири сина. Единия му взели за султана или за пашата Али, който е техен господар. В тяхното село данъкът за момчета се падал на всеки пет години. Когато някой имал само дъщери и нямал синове…

VII. Историческата стойност на дневника на Ханс Дерншвам

Записките на Ханс Дерншвам са не само любопитно пътеписно четиво, но и изключителен исторически документ. Те:

• Разкриват ежедневието и страданията на българите под османска власт.
• Доказват системната политика на обезличаване и потискане на местното население.
• Донасят детайлно описание на културата, храната, обичаите както на османците, така и на българите.
• Дадени са от гледната точка на образован европеец от XVI век, което позволява да се види контрастът между Запада и Османската империя.

Пътеписът на Ханс Дерншвам е жив портрет на епохата, в която българските земи са под тежко османско иго. Неговите думи разкриват природното богатство на България, съчетано с дълбоката бедност и страдание на народа, лишен от свобода и граждански права.

Същевременно описанията му за османския бит, за еничарския набор и насилственото потурчване са безценен източник за разбирането на механизмите на османската власт. Дневникът на Дерншвам остава неизмеримо ценен исторически документ, който допълва нашето познание за живота през XVI век и показва как външен наблюдател е видял трагедията на българите в този период.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК