СМЪРТТА НА ПОДПОЛКОВНИК СТЕФАН ИЛИЕВ

В сърцето на Баба планина, недалеч от Битоля, се издига суровият и почти непристъпен връх Червената стена. През Първата световна война този връх се превръща в арена на едни от най-жестоките и кървави боеве на Македонския фронт. Сраженията там влизат в историята като „Македонската Шипка“ – символ на непоколебимия български дух, воинска чест и саможертва.

В тези героични дни един офицер се откроява с личната си храброст и готовността да поведе войниците си в най-решителния момент – подполковник Стефан Илиев, командир на 15-ти пехотен Ломски полк. Неговата смърт на бойното поле и подвигът на Ломци остават завинаги вписани в златните страници на българската военна история.

I. Исторически контекст

След влизането на България в Първата световна война през есента на 1915 г., българската армия заема ключови позиции по Македонския фронт. Целта е да задържи напредването на силите на Съглашението (Антантата) – главно френски, сръбски, британски и италиански части, подпомагани от колониални войски.

Червената стена има изключително важно стратегическо значение – нейното овладяване би отворило пътя към долината на река Вардар и би застрашило цялата българска отбрана в района на Битоля.

II. Началото на сражението

През пролетта на 1917 г. 15-ти пехотен Ломски полк заема позиция на Червената стена. От 10 март започва адска артилерийска и пехотна атака от страна на френските войски. Вражеската артилерия безмилостно обстрелва българските окопи – земята буквално се превръща в пламтящ ад. Снаряди разкъсват телата на войници, камъни и пръст се смесват с кръв и дим.

В боевете се водят ожесточени ръкопашни схватки – с ножове, приклади и окопни лопатки. Позициите преминават от ръце в ръце. Ломци успяват да удържат, но губят една ключова височина – Куполна.

В продължение на 15 дни Червената стена е под непрестанен огън – денонощно, без почивка, без подмяна на войниците в предните линии.

III. 26 март 1917 – денят на героичната атака

Призори на 26 март започва невиждан по сила артилерийски ураганен огън. Над 200 оръдия и десетки картечници обстрелват фронт с дължина само няколкостотин метра. Предните окопи са напълно разрушени, защитниците – покосени.

След артилерийската подготовка френската пехота преминава в атака. След двучасов кървав бой съседните на Ломци подразделения са принудени да отстъпят. Противникът прониква в българските окопи и пробивът изглежда неминуем.

IV. Командирът, който презря смъртта

В този критичен момент, подполковник Стефан Илиев стои изправен зад позицията, с лице към войниците си, обърнал гръб към вражеския огън. Разбирайки, че решаващата минута е настъпила, той предава командването на полка на своя заместник и събира малка група доброволци за контраатака.

Думите му остават в историята:

Момци, днес цяла България се обляга на нашите сили! Тя очаква от нас своята защита! Напред, момци, Бог е с нас! С вас съм и аз, полковият командир. Напред!

С оглушително „Ура!“ храбреците се хвърлят напред. Изстрели от манлихерите, ръкопашни схватки, ножове, приклади и лопатки – за минути окопите са прочистени от врага.

V. Смъртта на героя

По време на сражението подполковник Илиев получава няколко ранения – в ръката, челото и плешката – но отказва да напусне бойното поле. Когато позицията е възстановена, той тръгва обратно към наблюдателния си пост. По пътя го застига вражески снаряд – осколка го ранява смъртоносно.

Войниците намират своя командир неподвижен, сякаш спокойно заспал. Така завършва животът на един от най-отдадените офицери на Българската армия.

На Червената стена остават 300 загинали български войници от Ломския полк – офицери, подофицери и редници. От френска страна загубите са колосални – между 40% и 75% от личния състав на атакуващите части.

Подвигът на българите не само запазва фронта, но и се превръща в символ на непокоримия дух и воинска чест.

VI. Погребение и памет

Стефан Илиев е погребан в Прилеп, в двора на църквата „Св. Благовещение“. След войната сръбските власти заличават гроба му – опит да изтрият паметта за българските военни герои в Македония.

Днес, макар гробът да не съществува, името му остава в историята като пример за истинска воинска доблест.

Военна кариера на Стефан Илиев

• Роден: 29 юни 1869 г., Видин
• Военно образование: Военно училище, випуск 1887 г.
• Служба: 3-ти пехотен Бдински полк – взводен командир, адютант
• Балканска война (1912–1913): Командир на 4-та дружина от 15-ти пехотен Ломски полк, участник в сраженията при Люлебургас, Чаталджа, Дойран и други
• Междусъюзническа война (1913): Защитава българските позиции при Руен и Вардар
• Първа световна война: Командир на 15-ти пехотен Ломски полк, герой от Червената стена

Посмъртно е произведен в чин полковник.

Сражението при Червената стена е една от най-славните страници на българското участие в Първата световна война. Подполковник Стефан Илиев, със своята решимост, саможертва и личен пример, олицетворява доблестта на Българската армия.

Историята му ни напомня, че понякога изходът от една битка зависи от волята и куража на шепа хора, готови да умрат за Отечеството.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК