КАК РУСЕ СТАВА ЧАСТ ОТ РАЗГРАДСКА ОБЛАСТ

Една почти забравена страница от близкото минало на България разкрива парадокс, който и днес звучи като анекдот: на 28 август 1987 година жителите на Русе – четвъртият по големина град в страната и хилядолетен културен и търговски център – се събуждат като… жители на Разградска област. С ирония русенци започват да наричат родния си град „Пристанище Разград запад“. Само че шегата не е случайна – тя отразява възмущението и недоумението пред една реформа, чиито мотиви и до днес остават спорни.

I. Юлската концепция на Тодор Живков и административната реформа

Промяната идва с Указ № 2704 на Държавния съвет от 26 август 1987 година, част от амбициозната „Юлска концепция“ на Тодор Живков. Тя цели икономическо преструктуриране, централизация и „по-ефективно“ управление на ресурсите.

България е разделена не на 28 окръга, а само на 9 големи области. Новите административни центрове изненадват всички:

• Велико Търново е подчинен на Ловеч,
• Плевен и Видин – на Ловеч и Монтана,
• Стара Загора – на Хасково,
• а Русе – на Разград.

Официалното обяснение: прекалено голяма част от ресурсите и финансирането се концентрират в окръжните центрове, което създава неравенство с по-малките градове.

“Нищо особено не се бе променило – всички поделения на ведомствата си останаха в старите окръзи, само губернаторските местоседалища се промениха”, коментират съвременници.

II. Ролята на Пенчо Кубадински и „скритите“ мотиви

Историците днес са единодушни, че критериите за новите центрове остават неясни. Според някои версии изборът на Разград е свързан с влиянието на Пенчо Кубадински – влиятелен член на Политбюро, роден в Лозница, близо до Разград.

Друга версия гласи, че Живков е търсел начин „безкръвно“ да отслаби местните партийни елити, които са натрупали прекалено голяма власт в традиционните окръжни центрове като Русе и Велико Търново.

III. Гласове на несъгласие

Реформата среща открито неодобрение. Известната треньорка по художествена гимнастика Нешка Робева, тогава народен представител от Варна, си спомня:
“През далечната 1987 година депутати от Русе ме попитаха, ще подкрепя ли Разград за областен център, вместо Русе и други подобни недомислици. Отговорът ми беше НЕ!”, спомня си прочутата треньорка по художествена гимнастика.

IV. Ежедневното пътуване Русе – Разград

Реалността на терен показва пълния абсурд на промяната. Повече от 80% от новоназначените ръководители в областната администрация живеят в Русе и всеки ден пътуват до Разград и обратно.

По същество нищо не се променя – учрежденията и ведомствата остават в старите окръжни центрове, но административното седалище се мести. „Губернаторите“ са в Разград, а реалната инфраструктура – в Русе.

Административният експеримент трае кратко. След промените от 1989–1990 г. Разградска област е преименувана в Русенска, а центърът отново се връща на брега на Дунав. През 1999 година България окончателно се връща към 28-те области, познати днес.

Днес, около 40 години по-късно, този епизод изглежда като парадокс, но и като ценен урок. Той показва как политическите решения могат да пренебрегнат здравия разум, местните традиции и историческата тежест на градовете.

Фактът, че реформата се оказва временна и бързо отменена, е красноречиво доказателство за нейната нецелесъобразност. Русе – хилядолетният град на река Дунав, не би могъл да бъде редуциран до „пристанище на Разград“.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК