ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ХИМН “ШУМИ МАРИЦА”

От зората на българските освободителни борби до края на най-кървавите войни на ХХ век, една песен неизменно съпровожда българския войник – „Шуми Марица“. Това не е обикновена песен, а могъщ символ на саможертва, стремеж към свобода и вяра в националното обединение. За разлика от повечето химни, които възпяват красотата и славата на отечеството в абстрактни образи, „Шуми Марица“ е живописен разказ за кървавата реалност на войната, вдъхновението на народа и непреклонността на българската армия. Песента се ражда като марш, но се превръща в символ на епохата на Третото българско царство (1878-1944) и неговата борба за национално обединение, чийто отзвук остава жив до днес.

I. Произход на мелодията: от полска сатира до български марш

Историята на химна започва далеч от българските земи – през 1839 г. във Вроцлав, тогава в състава на Прусия. Полският автор и журналист Александър Космар (Aleksander Kosmar) създава сатиричната театрална пиеса „Пиратите“ (Die Piraten), в която включва поредица от песни с развлекателен характер. Една от тях – весела мелодия, възприета от зрителите като военен марш – бързо добива популярност и се отделя от театралната сцена, започвайки самостоятелен живот в Европа.

Песента става известна в германските земи под името „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschiern“ („Когато войниците маршируват през града“). Тя придобива характер на военен параден марш, носещ оптимистичен и бодър ритъм, и скоро се разпространява в Австро-Унгария, Полша, Чехия, и Унгария.

II. Пътят към България: Шумен – кръстопът на култури

След потушаването на унгарското въстание от 1848 г., стотици унгарски бежанци намират убежище в Османската империя. Един от техните основни центрове става Шумен, където се заселват унгарски емигранти, офицери и интелектуалци. Сред тях е и Йохан Шафрани (Johann Schafranek) – унгарски военен музикант, композитор и диригент.

През 50-те години на XIX век Шафрани основава военен оркестър в Шумен, в който започва да свири именно популярната вече в Централна Европа мелодия „Wenn die Soldaten“. Така маршът достига до българската публика – не като химн, а като музикално произведение, включено в публични представления и училищни събития.

III. Атанас Гранитски и първият български текст

Учителят и просветител Атанас Гранитски (1822–1875), впечатлен от мелодията, я адаптира към българска поезия. Той написва стихотворението „Слънце-зорница“ и го прилага върху маршовата музика, като учи своите ученици да го пеят. Така за първи път в историята немско-полската мелодия зазвучава с български думи – не военни, а възрожденски и просветни.

Един от учениците на Гранитски, който изиграва ключова роля в бъдещето на песента, е Никола Живков (1847–1901) – учител, поет и брат на бъдещата народна будителка и общественичка Вела Благоева.

IV. Никола Живков и създаването на „Черняев марш“

През 1876 г., по време на Сръбско-турската война, Никола Живков участва като доброволец в българските чети под командването на генерал Михаил Черняев – руски офицер и национален герой за българските доброволци. Впечатлен от неговата храброст и харизма, Живков написва нов текст на вече познатата мелодия, който посвещава на генерала.

Песента, озаглавена „Черняев марш“, бързо придобива популярност сред доброволците. В текста ѝ се съдържат патриотични мотиви, възхвала на военния подвиг и призив към саможертва. Това е първата форма на „Шуми Марица“, в която мелодията и военният дух се обединяват в национален символ.

V. „Шуми Марица“ в Освободителната война (1877–1878)

Истинската сила на песента се разкрива по време на Руско-турската освободителна война, когато българските опълченци я възприемат като неофициален боен химн. В спомените на участниците в епопеята на Шипка и Стара Загора се споменава как „Шуми Марица“ звучи в най-напрегнатите моменти от сраженията, давайки кураж и сила на бранителите.

Подполковник Сава Кисьов описва как в критичен момент на Шипченската епопея, командирът майор Чиляев се изправя на скала и запява песента. Опълченците се спират, запяват я мощно и се втурват в атака с нож, която обръща хода на сражението.

VI. Официализирането като химн на България (1885)

След Освобождението, България се изправя пред нова задача – изграждането на държавност. През 1885 г., с акта на Съединението между Княжество България и Източна Румелия, правителството избира „Шуми Марица“ за официален национален химн. Това решение отразява не само популярността на песента, но и нейната символична стойност – тя обединява идеята за свободата, националното възраждане и българския устрем.

VII. „Шуми Марица“ на бойните полета: Балкански и Световни войни

През Сръбско-българската война (1885), Балканските войни (1912–1913) и Първата световна война (1915–1918), песента придобива легендарен статут. Полковите оркестри я свирят при атаки, в окопите, дори в моменти на пълно изтощение. Има свидетелства, че инструментите на музикантите били пробити от куршуми, но песента не спирала.

Под звуците на „Шуми Марица“ и с вик „Ура!“, българските войници атакуват, носейки полковите знамена, вдъхновени от славата на предците си. Успехът при Лозенград, Люлебургас, Одрин, Дойран и други места е неразривно свързан с този марш.

VIII. Иван Вазов и редакцията на текста (1912–1914)

През 1912 г., вдъхновен от бойните успехи на българската армия, народният поет Иван Вазов извършва редакция на текста на песента. Той черпи образи от своето стихотворение „Шуми Марица окървавена“, за да внесе повече патриотичен плам и литературна стойност в химна.

Вазов пише:

Отдавна се очакваше една необходима изправка в текста на историческия български марш…

През 1914 г. той извършва последни корекции, които оформят окончателния каноничен текст на химна. Това е версията, която остава в употреба до края на Втората световна война.

„Шуми Марица“

Текст: Никола Живков (оригинал), редакция: Иван Вазов
Музика: по немския марш „Wenn die Soldaten“

1.
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.

Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
враг да победим!

2.
Българин воин
в бой се прослави,
сръб, грък и турчин
живи изтръгна.

Припев

3.
Марица стана
кървава река,
черепи има
в своята утроба.

Припев

4.
Българийо мила,
земя на герои,
в теб ще се кълнем
вечно да сме твои!

Припев

IX. Заменяне с нов химн (1947) и съдбата след 1989 г.

След края на Втората световна война и установяването на комунистическата власт, химнът „Шуми Марица“ е заменен с нов – „България мила, страна на герои“, чийто текст и мелодия са вдъхновени от съветския химн. Това отразява политическата ориентация на новата власт и стремежа за дистанция от „буржоазното минало“.

След 10 ноември 1989 г., при прехода към демокрация, възникват инициативи за възстановяване на „Шуми Марица“ като национален химн. Въпреки това, през 1991 г., новата Конституция определя за химн „Мила Родино“, композиран от Цветан Радославов.

„Шуми Марица“ е песен, в която военната мощ и трагичното величие на българската съдба се сливат. В нея река Марица не тече с вода, а с кръв, вдовицата плаче, но генералът не спира – един мощен образ на саможертва и постоянство. Тя е необикновен химн, в който не спокойствието, а устремът е на преден план. Това я прави уникална сред световните химни.

Макар и вече да не е официален химн, „Шуми Марица“ остава жива в народната памет – в песните на ветераните, в учебниците по история, в училищните тържества и паметници на героите. Тя е звучащ спомен за храбростта, за славните и трагични страници на българската история, за мечтата за национално обединение, която никога не угасва.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК