ГЕНОЦИДЪТ В СРЕБРЕНИЦА

Клането в Сребреница през юли 1995 г. е едно от най-масовите престъпления срещу човечеството в края на XX век и единственият съдебно признат случай на геноцид в Европа след Втората световна война. Събитията се разиграват в последните месеци на Босненската война (1992–1995) – въоръжен конфликт, произтекъл от разпадането на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ).
След падането на обявената от ООН „обезопасена зона“ Сребреница, войските на Армията на Република Сръбска (ВРС) под командването на генерал Ратко Младич, със съдействието на различни паравоенни групи и полицейски части, извършват системно отделяне, депортиране и екзекуция на босненски мюсюлмани (бошняци) – предимно мъже и момчета.

Според Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ / ICTY) и Международния съд (ICJ), целта на тези действия е унищожаването на значителна част от бошняшката общност в региона – акт, който отговаря на легалната дефиниция на геноцид. Около 8 000 души загиват, а масовите гробове и последвалото преместване на телата показват планирано прикриване на престъплението.

I. Исторически контекст: разпадът на Югославия и Босненската война

Разпадът на многоетническа държава

Югославия, създадена след Първата световна война и трансформирана в социалистическа федерация след Втората световна, започва да се разпада в началото на 90-те години. Национализъм, икономическа криза и отслабване на централната власт водят до отделянето на Словения и Хърватия (1991), а след тях – на Босна и Херцеговина (1992).

Босна и Херцеговина е особено сложна по етнически състав – бошняци (мюсюлмани), сърби и хървати живеят смесено. След обявяването на независимостта, босненските сърби, подкрепяни от Белград, организират собствени паралелни институции – Република Сръбска. Започва кървава война, белязана от обсади, етнически прочиствания и масови убийства.

Сребреница и Източна Босна

Източна Босна, където се намира град Сребреница, е регион със смесено население, но до 1992 г. мнозинство от около 70% бошняци. В началото на войната сърбските сили извършват широкомащабни нападения и прогонвания на мюсюлманското население. Сребреница става убежище за десетки хиляди бежанци, живеещи при тежки условия, обградени от вражески позиции.

II. „Обезопасена зона“ на ООН – надежда, която не се сбъдва

През април 1993 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 819, обявявайки Сребреница за „safe area“ – зона, която трябва да бъде защитена от нападения. Малко по-късно такава защита получават и други градове (Жепа, Горажде, Бихач, Сараево и др.).
На практика обаче концепцията се оказва почти символична. Международният контингент – холандският батальон Dutchbat – е малоброен, с ограничено въоръжение и стриктно ограничен мандат. Миротворците нямат право да използват сила освен при самозащита, а въздушната подкрепа на НАТО изисква сложна процедура за одобрение.

През 1993–1995 г. положението в „зоната“ става все по-критично: пренаселване, недостиг на храна и медикаменти, постоянни атаки по периферията от сръбските сили. Международните наблюдатели многократно предупреждават, че „обезопасената зона“ съществува само на хартия.

III. Настъплението на Армията на Република Сръбска (юли 1995)

План и подготовка

В началото на юли 1995 г. командването на ВРС начело с генерал Ратко Младич предприема операция за овладяване на Сребреница. Основната ѝ цел – военно превземане на анклава и унищожаване на способността на бошняците да го удържат.

На 6–8 юли сърбите превземат стратегически височини, прекъсват комуникации и маршрути за снабдяване.
На 11 юли Младич влиза в Сребреница. Телевизионни кадри показват как той поздравява своите войници и обявява „подарък за сръбския народ“.

Паника сред цивилните

Над 25 000 души – предимно жени, деца и възрастни – търсят убежище в базата на Dutchbat в селището Поточари. Около 10–15 000 мъже (някои въоръжени) опитват пробив през горите към територии, контролирани от босненското правителство.

IV. Разделяне на населението и първи престъпления (11–13 юли)

В Поточари войниците на ВРС, често придружени от паравоенни групи, започват систематично разделяне:

• Жени, деца и възрастни – качени на автобуси и камиони, депортирани към Кладањ и Тузла.
• Мъже и момчета на възраст 12–77 години – отделяни под предлог за проверка, арестувани, завързвани и транспортирани на различни локации.

Още на място има първи убийства: разстрели на групи мъже, изнасилвания и издевателства.

V. Масовите екзекуции (13–17 юли)

Основни места на разстрели

• Складът в Кравица – стотици затворени и разстреляни с гранати и автоматично оръжие.
• Фермата Бранево край село Пилица – около 1 200 души убити за часове.
• Полета край Ораховац, училища, спортни зали – многобройни групови убийства.

Жертвите често са държани по няколко часа без вода и храна, подложени на побои и психологически терор. Много са убивани с вързани ръце и завързани очи.

Преместване на труповете

След първоначалните погребения с тежка техника започва операция по прикриване – труповете се изравят и пренасят в „вторични гробове“. Това води до разпокъсване на останките – едно тяло може да се открие на няколко места.

Бягството през горите и допълнителни убийства

Колоната от 10–15 000 мъже, тръгнала пеша през гористите хълмове към Тузла, е атакувана със засади, артилерия и мини. Хиляди загиват в престрелки, засади или са пленени и впоследствие екзекутирани. Оцелелите свидетелстват за дни без храна и вода, постоянен обстрел и масови предавания в плен.

VI. Брой на жертвите и идентификация

Официални оценки

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия приема диапазон 7 000 – 8 000 убити мъже и момчета. С течение на годините, благодарение на ДНК-идентификацията, броят на установените поименно жертви достига 8 372.

ДНК анализ и съдебна медицина

Международната комисия за изчезнали лица (ICMP) извършва най-мащабната ДНК идентификация в историята дотогава:

• Събиране на проби от роднини.
• Съпоставяне с останки от десетки масови и вторични гробове.
• Постоянно актуализиране на списъци с идентифицирани.

VII. Международноправна квалификация – геноцид

ICTY

Делото Prosecutor v. Radislav Krstić (2001) постановява, че убийствата в Сребреница представляват геноцид. Съдът доказва специален умисъл за унищожаване на съществена част от бошняшката група. По-късно присъдите срещу Радован Караджич и Ратко Младич потвърждават този извод.

Международният съд (ICJ)

На 26 февруари 2007 г. ICJ постановява:

• В Сребреница е извършен геноцид.
• Сърбия не е пряко отговорна за извършването, но е нарушила задължението да го предотврати и да накаже виновните (вкл. отказ да предаде Младич навреме).

VIII. Провалът на международната защита

Dutchbat остава с около 400 войници, без тежко въоръжение и без ясен мандат за защита на цивилни.
Няколко ключови фактора:

• Бавна реакция за въздушна подкрепа от НАТО.
• Страх от заложнически сценарии (сърбите вече бяха отвличали миротворци при предишни бомбардировки).
• Липса на политическа воля сред големите сили да ескалират конфликта.

В резултат на това „обезопасената зона“ се оказва илюзия, а ООН по-късно признава провал.

IX. Следвоенно правосъдие и присъди

• Ратко Младич – доживотен затвор (2017).
• Радован Караджич – доживотен затвор (2019, потвърден).
• Десетки други офицери и политически ръководители осъдени за участие в планирането и извършването.

Тези процеси формират важни прецеденти за дефинирането на геноцида и командната отговорност.

X. Памет и възпоменание

Мемориалът в Поточари

През 2003 г. е открит Мемориален център Сребреница–Поточари. Всяка година на 11 юли се извършват нови погребения на идентифицирани останки. Бялите надгробни плочи, подредени в редици, символизират мащаба на трагедията и незавършения траур на семействата.

Международно признание

На 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, с която 11 юли става Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Това е важна стъпка в борбата срещу отричането и ревизионизма.

Въпреки съдебните решения, част от политическите елити в региона, особено в Република Сръбска, продължават да омаловажават или отричат геноцидния характер на събитията. През 2024 г. парламентът на Република Сръбска одобрява доклад, който оспорва квалификацията „геноцид“. Международните институции и правозащитни организации остро критикуват този акт като исторически ревизионизъм.

Провалът в Сребреница става символ на нуждата от по-решителна международна намеса при риск от масови зверства. Опитът е ключов при формулирането на доктрината „Responsibility to Protect“ (R2P) – идея, че международната общност трябва да реагира, когато държава не може или не желае да защити собственото си население.

Ето подробна хронология на клането в Сребреница в табличен вид, разделена по години и ключови дни от юли 1995 г., заедно с контекст и последствия:

Дата / период	Събитие	Подробности
1991–1992	Разпад на Югославия и начало на войната в Босна	След обявяването на независимостта на Босна и Херцеговина започва въоръжен конфликт между босненското правителство и силите на босненските сърби, подкрепяни от Белград.
април 1993	Резолюция 819 на Съвета за сигурност на ООН	Сребреница е обявена за „обезопасена зона“ (safe area). Миротворците на ООН (UNPROFOR) получават мандат да я защитават, но без реални ресурси и правомощия за нападателни действия.
1993–1994	Постоянни атаки около анклава	Армията на Република Сръбска (ВРС) постепенно стеснява територията. В Сребреница се събират десетки хиляди бежанци при тежки условия – глад, липса на медикаменти, липса на сигурност.
юни 1995	Изостряне на кризата	Холандският батальон Dutchbat е изолиран, снабдяването е прекъснато, а броят на цивилните в зоната надхвърля 40 000 души.
6–8 юли 1995	Настъпление на ВРС	Сърбските сили превземат ключови позиции, изолират анклава. Нидерландският батальон остава без подкрепление и тежко въоръжение.
9–10 юли 1995	Първи сблъсъци	Бошняшки части опитват отбрана, но са слабо въоръжени. Започват преговори за въздушни удари, но те се бавят и са минимални.
11 юли 1995	Падане на Сребреница	Генерал Ратко Младич влиза в града; телевизионни кадри показват неговото триумфално присъствие. Започва масовото струпване на цивилни в базата на Dutchbat в Поточари.
вечерта на 11 юли – 12 юли	Отделяне на мъже и момчета	В Поточари войниците на ВРС и паравоенни започват да делят населението: жени и деца – за депортация, мъже и момчета – за „проверка“ и арест. Има първи убийства на място.
12–13 юли 1995	Депортации и пленяване	Започва масово товарене на жени, деца и възрастни на автобуси към Кладањ/Тузла. Мъжете са откарвани в складове, училища и полета. Колоната от 10–15 хил. мъже опитва пробив през горите, но е нападана и разбита на части.
13 юли 1995	Първи масови разстрели	Складът в Кравица – стотици убити с гранати и автоматично оръжие. Започват екзекуции и на други места.
14–16 юли 1995	Системно избиване	Фермата Бранево край Пилица – около 1 200 души. Полета край Ораховац, училища и спортни зали – масови убийства на пленени мъже.
16–17 юли 1995	Продължава ликвидирането	Последни групи от пленници са екзекутирани; започва препогребване на телата с булдозери, за да се прикрият следите.
18–22 юли 1995	Преследване на бягащите през горите	Част от колоната е унищожена или пленена; оцелелите достигат Тузла и разказват за кланетата.
август – декември 1995	Разкриване на масови гробове	Първи доклади за масови погребения и свидетелства от оцелели достигат международните медии.
1996–2003	Ексхумации и ДНК идентификация	Международни екипи откриват първични и вторични гробове; извършва се най-мащабната ДНК идентификация до онзи момент.
2001	Присъда „Krstić“ (ICTY)	Международният трибунал признава за първи път събитията в Сребреница като геноцид.
2003	Откриване на Мемориалния център Поточари	Започват ежегодни погребения на новоидентифицирани жертви на 11 юли.
2007	Решение на Международния съд (ICJ)	Потвърждава се, че в Сребреница е извършен геноцид; Сърбия е осъдена за неспособност да го предотврати и да накаже извършителите.
2017	Ратко Младич – доживотен затвор	Международният механизъм за наказателни трибунали потвърждава вината му за геноцид и други военни престъпления.
2019	Радован Караджич – доживотен затвор	Апелативният орган увеличава присъдата му на доживотен затвор.
2024	ООН признава 11 юли за международен ден на възпоменание	Резолюция A/RES/78/282 на Общото събрание утвърждава паметта за жертвите и осъжда отричането на геноцида.
2025	30-годишнина от геноцида	Очакват се мащабни възпоменания и международни инициативи срещу ревизионизма.

Сребреница е трагедия, която променя съвременната европейска история. Тя показва как международните институции могат да се провалят, когато липсва политическа воля за решителни действия. Същевременно именно този провал става двигател за развитието на международното наказателно право и доктрината за отговорността за защита.

Днес хиляди бели надгробни плочи в Поточари напомнят за 8 000 загубени животи и за необходимостта от памет и правосъдие. Въпреки опитите за отричане и политическо манипулиране, историческата истина е установена чрез свидетелства, ДНК доказателства и съдебни решения: в Сребреница е извършен геноцид.

Международното възпоменание, особено чрез решението на ООН през 2024 г., цели да предпази бъдещите поколения от подобни ужаси.
Сребреница остава предупреждение: когато омразата и национализмът надделеят, а светът мълчи, последиците могат да бъдат катастрофални.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК