ЛЕТЕЦЪТ-ИЗТРЕБИТЕЛ МИТО ДИСОВ
Втората световна война пренася фронтовете си и над небето на България в края на 1943 г., когато стратегическата авиация на САЩ и Обединеното кралство започва масирани бомбардировки срещу София и други ключови градове. Основната цел на тези атаки е да се наруши транспортната и комуникационната инфраструктура, да се разруши военната и индустриалната мощ на страната и да се упражни психологически натиск върху правителството.
I. Хронология на нападенията:
- 14 ноември 1943 г. – първото масирано нападение срещу София.
- 24 ноември 1943 г. – тежка бомбардировка, при която загива Мито Дисов.
- 10 януари 1944 г. – най-катастрофалната атака, известна като „Черният понеделник“, когато над столицата са пуснати над 3 500 бомби, убивайки повече от 700 души.
- 30 март и 17 април 1944 г. – нови разрушителни атаки, оставили хиляди без дом.
По време на тези въздушни нападения противникът използва огромни формации от тежки бомбардировачи B-17 Flying Fortress и B-24 Liberator, ескортирани от изтребители P-38 Lightning, P-47 Thunderbolt и P-51 Mustang.
Съотношението на силите е изключително неблагоприятно за българските Въздушни на Н.В. войски – често едва десетина български изтребители излитат срещу над 400–500 съюзнически машини.
II. Техническите характеристики на самолетите, с които лети Мито Дисов
Мито Дисов служи в изтребителна ескадрила, въоръжена основно с немски машини Messerschmitt Bf 109G – един от най-добрите изтребители на своето време, но вече срещащ силна конкуренция от новите модели на противника.
Messerschmitt Bf 109G-2/G-6
- Производител: Messerschmitt AG (Германия)
- Двигател: Daimler-Benz DB 605A-1, 1 475 к.с.
- Максимална скорост: 640 км/ч на височина 6 600 м
- Въоръжение:
- 1 × 20 мм оръдие MG 151/20 (монтирано в оста на витлото)
- 2 × 13 мм картечници MG 131 над двигателя
- Обсег: 850 км
- Таван на полета: 12 000 м
- Предимства: отлична скороподемност, силно въоръжение, добра маневреност при големи скорости.
- Недостатъци: ограничен обсег, труден за управление при ниски скорости, по-слаб от противниковите изтребители в далечен бой.
III. Тактики на българските изтребители
Въпреки численото превъзходство на врага, българските пилоти разчитат на тактика, съобразена с възможностите на машините им:
- Атака от височина – изтребителите се спускат рязко върху формациите на бомбардировачите, стреляйки от близко разстояние, за да увеличат ефективността.
- Разсичане на формацията – целта е да се наруши строят на бомбардировачите, което ги прави уязвими.
- Таран и опасни маневри – крайна мярка, когато боеприпасите са изчерпани или машината е повредена. Именно подобна смъртоносна маневра извършва Мито Дисов на 24 ноември 1943 г., като отрязва опашката на вражески самолет.
IV. Последната битка
На 24 ноември 1943 г. е извършена поредната тежка бомбардировка над София при която загива и Дисов. Убити са 9 души, а 29 са ранени. Разрушени са 87 жилища и постройки в района на Централна гара. Обграждани и атакувани от всички страни, защитниците на столицата нямат време за спокойно обмисляне и насочване на атаките. Българските летци вече изнемогват на неспиращите атаки. Задачата им е да нападат, а реално през цялото време трябва да се отбраняват. В небезизвестната книга „Ние бранихме тебе, София“ генерал Стоян Стоянов пише:
„Като камък се устремява надолу, оставяйки непрекъсната димна следа зад опашката си. В този самолет е младият, тих и скромен летец, подпоручик Мито Симеонов Дисов. Той не успява да напусне простреляната машина. Може би е тежко ранен? И пикирайки отвесно, със страшна сила самолетът му се разбива в земята северно от Горни Пасарел.“
Тази история за смелост и доблест ни бе изпратена от Ася Сократова. Тя е родственица на героя от днешния разказ, тъй като Мито Дисов е брат на прабаба ѝ. Именно заради това го публикуваме без редакция.
Бил е едва на 23 години, когато е загинал. Не е имал време да се ожени, да има деца. Роднини са го подкачали: „Хайде, Мито, кога ще се жениш?“, на което той отговарял: „Сега съм се отдал на учението, не сега“. Но ето, че съдбата е имала други планове за него. Отредила му е да даде младият си живот във въздушния бой за защита на София. Изтребителят му пада след като е отсякъл с крилото си опашката на вражески бомбардировач. В този ден зенитната артилерия сваля 3 противникови самолета, а българските изтребители – 7.
Българският писател Иван Давидков описва погребението на Дисов:
„Бяха се събрали хора от цялото поречие. Държаха свещи и пламъчетата стояха прави, като нарисувани във въздуха, защото нямаше никакъв полъх. Какво беше събрало тук, в часа на свечеряването, толкова много хора? Дали преклонението пред подвига на тоя 23-годишен момък, дали любопитството, че за първи път присъстват на такава процесия, когато погребват изгорял човек, или ги събираше съжалението към неговия баща – инвалид от Европейската война, когото всички познаваха и тачеха?“
Хора, между които и първия учител на покойника, носят на раменете си ковчега от гарата до църковния двор, където ще бъде погребан.
„Учителят, като залиташе из ямките на разровената селска улица, се смути, защото не усети върху раменете си никаква тежест. Дали другите бяха по-високи и поемаха върху себе си товара на смъртта? Не – те също вървяха без никакво усилие, сякаш не държаха обкован със сребриста ламарина ковчег. Толкова малко ли от себе си връщат на земята летците? Всичко друго на кого дават – на звездите, на вятъра, на изгревите и залезите?“, пише още Иван Давидков.
Подвигът на Мито Дисов е илюстрация на саможертвата на българските летци през Втората световна война. Той се вписва в редицата на 22-ма изтребители, загинали при защита на небето над София. Техният принос далеч надхвърля числените резултати от боевете – той е морален и символен, показващ, че дори при пълно превъзходство на врага, смелостта и дългът остават непоклатими.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
