Науката все повече се използва спекулативно, за да всява тревога и постига послушание сред масите. Това, естествено, изобщо не е нов прийом, но тази спекулативност бе повече присъща на хуманитарните науки, които бяха използвани като пропаганда за налагане на нови обществени норми. Като цяло се постигаше успех, но манипулативните методи започнаха да бъдат улавяни от все повече хора и затова в един момент ефектът започна да отслабва. Тогава в много интензивна употреба бяха вкарани т. нар. точни науки, с които народът поначало е научен да не спори. Уж задълбочени научни изследвания започнаха все по-силно да налагат идеи за коренна промяна в устройството на обществото и взаимоотношенията вътре в него. Поради относителната си сложност от гледна точка на населението тези науки и изведените чрез тях теории рядко са поставяни под въпрос или под съмнение дори, а тези, които се осмелят да го направят, или не са вещи в съответната наука и така доводите им биват изцяло отхвърляни, или са специалисти, които намират себе си в съкрушително малцинство и по този начин бързо биват заглушавани и низвергвани. Принципът обаче изобщо не е нов, а е базиран на многовековната доминация на църквата и нейната абсолютна ръководна роля във водещите западни общества. Някога възприемана като ерес от тази църква, днес науката не само е взела превес, а и активно си отмъщава по реципрочен начин и цели да унищожи религията, в частност християнската. Целта обаче не е просто отмъщение, а налагане на нови доктрини, които да държат в подчинение масите още повече векове наред в бъдеще.

Всеизвестно е, че религиите още от дълбока древност са били употребявани за затвърждаване на нечия политическа власт и за осъществяване на контрол върху масите. Така и в един момент от най-преследваната християнството се превръща в държавна религия на най-голямата и най-силната империя в света, за да я надживее и остане водеща държавна религия повече от едно хилядолетие. През този период тя не само е била използвана за затвърждаване на нечия власт, а и е оформяла мирогледа, бита, съзнанието и технологичния процес на човечеството. На всичко извън каноните се е гледало като на отклонение от догмите, което е заплашвало утвърдената конюнктура

Науката се заражда като алтернатива на каноничното мислене чрез своя рационализъм, тоест чрез боравене с очевидни факти и емпирични методи, основани на точните науки. Но в борбата си с авторитаризма на религиозното мислене тя постепенно се превръща в подобна канонична сила, която се държи на една хипотетична основа без доказателства. Тя сама не издържа собствените си методи на проверка, но борави с уж очевидни факти, което я кара да изглежда твърде логична и достоверна в очите на обикновените хора. Затова в последните две-три столетия виждаме все повече хора да прегръщат авторитета на науката и сляпо да следват насоките ѝ. Подобно на религиите, където владетели или жреци са били земните наместници на боговете, науката има своите наместници в лицето на учените. Ние сме свикнали да следваме препоръките на тези учени и да не ги оспорваме, защото нямаме необходимия ценз или знания за това. И отново подобно на религиите, най-вече християнската, където тя се разглежда като система, основана изключително на вярата (често сляпата вяра), науката също ни насажда, че ние сме длъжни да вярваме на учените и да следваме техните насоки. Дори да не разбираме изцяло материята, ние трябва да вярваме, в името на добруването на цялото човечество, в непонятни за повечето от нас теории или по-скоро в техните изводи. Ако ни кажат да не пием газирано, би било глупаво да пием газирано; ако ни кажат да не ядем месо, би било неразумно да ядем месо; ако ни кажат да носим маски, би било безотговорно да не носим маски… И заради прекалено големия авторитет на науката, спечелен чрез приписването ѝ на светкавичен технологичен прогрес в последните два века, нейното оспорване или принизяване ни прави да изглеждаме налудничаво. Та само огледайте се наоколо какви революционни въведения са се случили за последните тридесетина години, за които много хилядолетия цивилизацията преди това дори не е можела да си фантазира! И всичко това е благодарение на науката — не на религиите, не на Бог, Аллах или Шива, а на рационалната наука и нейните простосмъртни представители.

Галилео Галилей пред Инквизицията (1633 г.)

В тази реалност обаче на нас рядко ни хрумва, че науката може и да греши. И то много често. Всъщност технологичният прогрес не е толкова рожба на научни теории, колкото на безброй много опити, докато се получи нещо. И теориите се извеждат в движение или след постигането на някакъв резултат. Тоест те се нагаждат към резултата от множество експерименти, много от които са основани на грешни предварителни хипотези. Това с нищо не се различава от религията, която приписва резултатите от успешни експерименти на божествена намеса например и нагажда всичко към доктрината, която използва, за да сформира съзнанието на генерации хора. А и науката страда от един екстремално огромен фундаментален проблем, който по собствените ѝ критерии я прави невалидна. Тя на теория сама се отрича.

Томас Кун и “Структурата на Научните Революции”

За този проблем съм писал неведнъж и преди. Проблемът с науката, използваща изключително емпирични методи, е, че тя не може да докаже съществуването на света на първо място, а в същото време не се спира да създава теория след теория за този свят. Какво имам предвид? Нищо извън моето усещане за свят и имиджите, които очевидно се редят пред мен, не може посредством науката да се докаже, че съществува. Толкова е просто. Още Декарт го е формулирал в своите „Медитации“, но там той „доказва“ в крайна сметка съществуването на външния свят чрез „безспорното“ съществуване на Бог. Науката не може да си позволи този лукс, защото чрез нейните методи самото Божие съществуване не може да бъде доказано. Поне на този етап. А и тя си е поставила за цел да унищожи религията, като примери за това виждаме всекидневно. Но подобно на онази мисъл за дървото в гората и дали то издава шум, когато няма никой наоколо да го чуе, като се има предвид, че слухът е свойство на човека, как изобщо науката може да докаже, че дървото и дори гората ги има? Не може. И в подкрепа на това свое твърдение не са ми нужни много усилия да намеря аргументи

Представете си ваш сън! Докато сънувате, в повечето случаи вие вярвате и сте убедени, че сънят е истина, че имиджите и обектите, които се изреждат пред вас, действително съществуват независимо от вас, а не са проект на вашата психика или каквото и да е там като сензорна активност. Сънищата ви си следват някаква своя логика, според която на вас може да ви се стори напълно нормално 2+2 да е 5, муха да погълне слон или вие да можете да летите. Докато не се събудите. Тогава чак осъзнавате, че сте сънували „невъзможни“ неща. Откъде знаете обаче, че като се събудите, не сте влезли в нов сън? На мен например ми се е случвало насън да се „събуждам“ по 5-6 пъти, преди действително да се събудя. Откъде знаете, че животът или съществуването ви не е просто един сън, че нищо освен вас реално не съществува, че всичко е проекция на вашата собствена психика, дори науката, която не разбирате? Отговорът е, че няма научен метод, който да опровергае тезата, че нищо извън нас не съществува и че всичките ни неволи и врагове са всъщност творение на нашето собствено съзнание. В сънищата също ядем, пием, правим любов, бием се, убиваме, но не ги приемаме за външна реалия. Следователно ако приемем, че в будно състояние около нас всичко наистина съществува, то тогава ние не се различаваме по наивност от бабите едно време, които си мислеха, че вътре в телевизора има човече, което им чете новините. Затова науката е безсилна пред доказване съществуването на целия външния свят. Как тогава да я следваме сляпо относно всичко останало? Откъде да сме сигурни, че тя не е просто продукт на вътрешната борба в нашето съзнание? Защо всички научни теории да не са плод на това съзнание, дори тези, за които имаме само някакъв повърхностен отговор, а нямаме идея как се извеждат? По логиката, чрез която оперираме, било то в будно състояние, или в състояние на сън, съществуването на външния свят не може да бъде доказано по никакъв начин!

Не ме разбирайте погрешно! Аз не вярвам, че външният свят не съществува. Като студент представих всичко това в доклад пред целия курс и професорът гръмко се изсмя, след което подигравателно ми каза, че не знам на кой свят се намирам и намекна, че имам нужда от помощ. Но когато казвам, че не вярвам, че външният свят не съществува, а че просто това няма как да бъде доказано през науката, аз искам да изведа следващата си теза, която гласи, че науката си е чист вид религия. Както християнството е система на вярата, която претендира за научност, подобна на преднаучността в натурфилософията на Древна Гърция, науката също е система на вярата, защото за да се движим по нейните закони, ние първо трябва да вярваме, че външният свят съществува. Ако нямаме вяра в това, то науката по-нататък няма никакъв фундамент. Както религията се уповава на вярата в Бог и тръгва оттам, така и науката разчита на сляпата вяра в съществуването на материалния свят, за да оперира.

И какво му е лошото на това? Много просто. Както религията бе използвана векове наред, за да се намират основателни причини за извършване на чудовищни престъпления над човечеството, сега в тази роля влиза науката. Постоянно се извършват криминални актове от правителства и управленски кръгове зад воала и в името на науката, затова не трябва да приемаме всичко, което ни се представя от научните среди, за чиста монета, а да вземаме под разумно внимание гласовете на конспиративните теории (конспиративната теория може просто да е недоказана истина), преди да се гмурнем в морето, към което ни тласкат. Науката може да бъде манипулативна и стъкмена в услуга на нечисти сили, които едва ли ни мислят доброто, а тъкмо обратното. Не бива да забравяме, че тя е просто едно средство, а дали ще бъде използвана, за да ни помага, или пък — за да ни вреди, всеки един от нас трябва да прецени за себе си. Тя обича да подвежда онези с ограничено мислене, но се страхува от по-напреднал разум и става нападателна спрямо него, защото знае, че там доводите ѝ лесно ще рухнат. Затова си опичайте акъла, когато ви се казва, че политиците базират важни свои решения на базата на откритията на учените или след допитване до тях — това е най-алармиращият сигнал, че нещо нередно се случва.

Автор: Николай Стефанов