БИТКАТА ПРИ КУБАДИН (1916-1917)

Битката при Кубадин, разиграла се между 18 септември и 21 октомври 1916 г., е сред най-мащабните и кръвопролитни военни действия на българската армия по време на Първата световна война. Тя представлява ключов етап от Добруджанската кампания, предприета от Трета българска армия с цел освобождение на Южна Добруджа от румънска окупация. Сражението се отличава със своята продължителност, високата степен на инженерно укрепление на противниковите позиции и огромното струпване на войски от различни националности – българи, германци, румънци, руснаци и сърби.

I. Стратегическа обстановка

Значението на Добруджа

Добруджа е стратегически регион между Дунав и Черно море, чието владение контролира важни пътища, жп линии и комуникационни възли. След влизането на Румъния във войната на страната на Антантата през август 1916 г., Централните сили, включително България, започват настъпление с цел да извадят румънската армия от войната и да си възвърнат загубените през 1913 г. територии.

Кубадинската позиция

Линията Расово – Кубадин – Тузла, дълга 72 км, представлява основната румънско-руска отбранителна линия. Тя защитава железопътната връзка от Букурещ към пристанището Кюстенджа, като осигурява стратегически контрол върху движението на войски и доставки. Селището Кубадин се намира почти в средата на линията и има командно значение – то е възел на пътища и дава възможност за маневриране и прехвърляне на резерви.

Укрепления и инженерни съоръжения

Кубадинската позиция е изградена с най-модерните за времето инженерни средства. Според капитан Гайдаров от 16-ти Ловчански пехотен полк:

Това е първата модерно укрепена румънска полска позиция. Тук за пръв път видяхме най-усъвършенствани, с грижлива изработка окопи: дълбоки, с по три стъпала, облечени с плет, на места с циментирани ниши и снабдени на всеки 50 крачки с доста добри скривалища, над които имаше насип повече от 5 метра.

Освен това пред главната линия има система от предни пунктове, разположени на около 2 км, свързани с добре прикрити ходове за съобщения и защитени с няколко реда телени заграждения.

II. Състав на силите

Съюзнически сили (Румъния – Русия – Сърбия)

На Кубадинската линия се разполагат осем пехотни дивизии:

• Румъния: 2-ра, 5-та, 9-та, 12-та и 19-та дивизии + една пехотна бригада;
• Русия: 61-ва, 115-та пехотна и 3-та стрелкова дивизия;
• Сърбия: 1-ва доброволческа дивизия.

Във втора линия е съсредоточена и 3-та руска кавалерийска дивизия с 32 ескадрона, заедно с Черноморския полк. Артилерията разполага с 92 полски батареи и над 30 картечни роти.

Общо противникът наброява около 105 000 души – 65 000 румънци, 28 000 руснаци и 12 000 сърби.

Централни сили (България – Германия)

Трета българска армия, командвана от генерал Стефан Тошев, разполага с около 71 000 войници и 220 оръдия, подкрепени през октомври от германската 217-та пехотна дивизия и тежка артилерия. Макар числено по-малобройни, българските и германските части притежават висока бойна подготовка и боен дух, изграден след бързите победи при Тутракан и Силистра.

III. Ход на сражението

Подготовка и първа атака (18–19 септември 1916)

След бързото настъпление на Трета българска армия и освобождението на Тутракан, Кубадинската позиция се превръща в естественото място за спиране на българското настъпление. На 16 септември българските войски достигат позицията, но поради изтощение и необходимост от прегрупиране атаката е отложена за 18 септември.

Първата атака се провежда на широк фронт, но се оказва неуспешна – мощната артилерия и добре укрепените окопи задържат настъплението. Загубите са значителни, което принуждава българското командване да премине към подготовка за нов, по-добре координиран удар.

Пробивът на позицията (19–21 октомври 1916)

След близо месец на артилерийски дуели, разузнаване и струпване на резерви, на 19 октомври започва втората атака. Този път артилерийската подготовка е много по-интензивна, а пехотата настъпва в добре координирани вълни.

На 21 октомври българите успяват да пробият линията при Кубадин, принуждавайки противника да се изтегли. Това слага край на най-дългото и кръвопролитно сражение в Добруджанската кампания.

Битката при Кубадин демонстрира значението на съвременните укрепителни системи и необходимостта от добре подготвена артилерийска подготовка. Победата е постигната благодарение на съчетанието на упоритост, настойчиво разузнаване и подкрепата на германската тежка артилерия.

И двете страни понасят тежки загуби – хиляди убити, ранени и пленени. Точните числа варират според източниците, но боевете при Кубадин се смятат за едни от най-кръвопролитните на Балканския фронт през Първата световна война.

Пробивът при Кубадин отваря пътя за по-нататъшно настъпление на Централните сили в Добруджа, което в крайна сметка води до пълното освобождение на Южна Добруджа през 1918 г. Сражението остава символ на героизма на българския войник и на стратегическото майсторство на българското военно командване.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК