КОМЕНДАНТ НИКОЛА ВОЙНОВСКИ
Априлското въстание от 1876 г. е едно от най-ярките събития в българската история – момент, който и до днес буди национална гордост и преклонение пред саможертвата на участниците. Сред героите на тази кървава епопея, които оставят траен отпечатък в народната памет, се откроява името на Никола Войновски – военният комендант на Ботевата чета. Неговият подвиг е неизменно свързан с последните дни на въстанието, когато сраженията на четата, макар и обречени във военно отношение, дават мощен тласък за популяризирането на българската кауза в Европа.
I. Ранни години и образование
Никола Данчов Стоянов, известен по-късно като Никола Войновски, е роден на 9 ноември 1849 г. в габровското село Бойновци. Произхожда от патриотично семейство – баща му, Данчо Стоянов, е буен и родолюбив българин, възпитал децата си в обич към отечеството.
Първоначалното си образование Никола получава в местното училище, което завършва през 1865 г. (трети клас). Желанието на семейството му за по-висока културна и образователна подготовка го отвежда в Галац, а впоследствие в Одеса, където постъпва в престижното Николаевско юнкерско военно пехотно училище. Тук той се откроява със забележителна дисциплина, аналитичен ум и лидерски качества. Завършва през 1876 г. с чин поручик в Руската императорска армия.
На едва 25 години Войновски владее румънски, гръцки, френски, италиански и руски език – рядко срещано постижение за българин от епохата, което говори за високата му култура и любознателност.
II. Решението да се върне в поробена България
Пред Никола се откриват блестящи перспективи за кариера в руската армия, но в душата му гори идеята за освобождението на родината. През есента на 1875 г. той взема съдбовното решение да изостави военната си служба и да се включи в българското революционно движение.
Ключов момент е срещата му в Одеса с Христо Ботев, който по това време обикаля сред българите на служба в Русия и призовава за присъединяване към подготвяната чета, която ще подкрепи въстанието в България. Силната харизма и идеалите на Ботев запалват окончателно у Войновски желанието да се върне в родината – но този път като войник на свободата.
III. Подготовка на Ботевата чета
През април 1876 г. Войновски подава оставка и заминава за Букурещ – център на българската революционна емиграция. Там, впечатлен от военните му умения, Ботев го назначава за военен комендант на четата.
Под негово ръководство се въвежда строга военна дисциплина – строева подготовка, тактическо разпределение, строги наряди и организационна структура. За кратко време от разнородна група ентусиасти четата се превръща в добре подготвено бойно формирование.
Не случайно именно Войновски получава задачата да ръководи превземането на австрийския параход „Радецки“ – блестящо изпълнена акция на 17 май 1876 г., извършена без проливане на кръв и без насилие над екипажа. Тази демонстрация на дисциплина и военна култура е решаваща за това четниците да бъдат възприети като борци за свобода, а не като обикновени пирати или разбойници.
IV. Сраженията на Ботевата чета
На 17 май 1876 г. четата слиза на българския бряг при Козлодуй. Войновски е утвърден за военен ръководител. Още на следващия ден, 18 май, близо до рида Милин камък, четниците влизат в първото си сериозно сражение – срещу черкезки конни отряди, които нападат от три страни. Благодарение на умелото командване на Войновски противникът е отблъснат.
На 20 май боят се подновява с още по-голяма ожесточеност. Турската армия, включително два табора редовна войска под командването на Хасан Хейри бей, атакува фронтално, а срещу останалите части на четата са хвърлени многочислени башибозушки сили.
Войновски командва авангарда, заел позиции на гребена на Камарата. Разбирайки, че турците се опитват да обхванат и разделят четата, той заповядва изтегляне към връх Купена, където организира кръгова отбрана. Маневрата спасява обединението на четата, която заема позиции около връх Околчица и междинната падина.
Боят на 20 май продължава до вечерта. Турците са отблъснати, но в настъпилата нощ става трагичното – в долината между Купена и Околчица пада убит Христо Ботев. Обстоятелствата около смъртта му и до днес са предмет на различни версии и исторически спорове. Загубата на войводата е тежък удар по духа на четниците.
V. Последните дни на Войновски
След гибелта на Ботев, Никола Войновски е избран за войвода на четата. Последното голямо сражение е при село Лютиброд, след което четата се разделя, за да избегне преследването. Най-голямата група – 15 души, начело с Войновски, поема към Троянския Балкан.
На 13 юни 1876 г., близо до село Шипково, четата е обкръжена и разбита. Два дни по-късно, на 15 юни, при ново сражение Войновски е смъртно ранен в гърдите. Успява да пропълзи до другарите си и да изрече последните си думи:
Дръжте се, момчета!
Главата му е отрязана от турците и занесена в Троян като трофей.
Подвигът на Никола Войновски не е забравен. В село Чифлик, община Троян, е издигнат паметник в негова чест. Името му носят улици, булеварди и училища в редица български градове. В историческата памет той остава като образец на воинската чест, стратегическо мислене и беззаветна преданост към родината.
Историята на Никола Войновски е пример за избор, направен с цената на личното благополучие, кариера и дори живот – всичко в името на свободата. Неговата роля в Ботевата чета е не само военна, но и морална – той е фигурата, която поддържа реда, вдъхва увереност и се сражава до последния си дъх.
Днес, повече от век и половина след подвига му, Войновски продължава да бъде символ на чест и саможертва – качества, които остават вечни ориентири за българския дух.
Харесайте Facebook страницата ни ТУК
