КОМИТКАТА ДОНКА УШЛИНКОВА

Донка Ушлинова остава в българската история като една от най-смелите и решителни жени, посветили живота си на борбата за свободата на Македония. Нейната съдба е изпълнена с драматични обрати, геройство, жертви и безкрайна отдаденост към родината.

I. Ранни години и семейство

Донка е родена на 21 декември 1885 г. – годината на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. За съжаление, родното ѝ село Смилево в Битолския окръг остава извън границите на обединената българска държава. Някои източници посочват село Лера, също в Битолско, като нейно родно място.

Любопитна е съдбовната близост със земляка ѝ Дамян Груев – един от основателите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО), роден в Смилево само 14 години преди нея.

Още като дете Донка проявява буен характер и непримирим дух. След смъртта на майка си, тя е омъжена съвсем млада – на 15 години – за Ставре Ушлинов от село Лера. Приема името Донка Ставрева Ушлинова, но скоро става ясно, че е твърде независима, за да остане само в сянката на брака.

II. Убийството на Джелеп Реджо и бягството в четата

През 1902 г., докато съпругът ѝ е на гурбет, Донка става обект на тормоз от страна на местния османски бей Джелеп Реджо – човек, от когото треперят всички български моми в околията. Заедно със своята етърва и близка приятелка Сребра, Донка решава да сложи край на издевателствата. Двете жени измислят дръзък план – примамват бея в къщата на Сребра, където, с помощта на съпруга ѝ Апостол, го убиват и предварително подготвят гроб в християнските гробища.

След убийството подозренията на властите падат върху тях. Принудени да търсят закрила, Донка и Сребра се свързват с войводата Славейко Арсов. След внимателен разпит той ги приема в четата на ВМОРО – решение, което бележи началото на бойния път на Донка.

III. В Илинденско-Преображенското въстание

През 1903 г. избухва Илинденско-Преображенското въстание. За Донка и Сребра гората вече не е само убежище, а бойно поле. Облечени в мъжки дрехи и въоръжени, те се сражават рамо до рамо с опитните комити.

Въстанието рухва под османския терор, а мнозина участници намират смъртта си или са принудени да бягат. Донка успява да се спаси и заедно със Сребра и Апостол се преселва във Варна. Там животът е тежък – семейството се препитава от производство на дървени въглища, далеч от романтиката и героизма на четническите години. Но сърцето на Донка остава в Македония и тя чака новия час на борбата.

IV. Балканските войни – жената сред войниците

През 1912 г. избухва Балканската война. За Донка това е шанс отново да докаже, че нейното участие във въстанието не е било мимолетен порив, а осъзнат и непреклонен избор. Заедно със съпруга си тя се записва доброволка в Македоно-одринското опълчение и е разпределена в VIII костурска дружина.

Донка участва в ключови сражения – при Шаркьой и при пленяването на корпуса на Явер паша. Там тя печели уважението на бойните си другари и се прочува със своите пламенни речи, вдъхновяващи войниците:

Храбри български войници! Мили мои бойни другари!
За кого сте оставили жени и деца? За какво сте тръгнали да мрете? За Македония! Да, за Македония, която има хубостите на рая, но която звероподобните врагове на нашето племе са обърнали на ад…

За проявеното мъжество Донка получава чин ефрейтор и е наградена с два ордена „За храброст“ – III и IV степен.

V. Първата световна война – още една битка за Македония

Когато през 1915 г. България влиза в Първата световна война, Донка и Ставре отново се записват доброволци. Тя е разпределена в 60-ти пехотен полк и взема участие в ожесточените сражения при Дойран и Круша планина.

През 1917 г. при обиколка на фронта главнокомандващият генерал Никола Жеков я забелязва и остава дълбоко впечатлен. Лично ѝ връчва кръст „За храброст“ I степен и предлага повишението ѝ в младши подофицер – рядко признание за жена в тогавашната армия.

VI. Живот след войните

След края на войната Донка и съпругът ѝ се завръщат във Варна. С отпуснатата от държавата помощ от 10 000 лв. те построяват собствен дом. Макар белязана от множество изпитания, през 1924 г. Донка най-после става майка.

Съдбата обаче отново се оказва сурова. На 27 юни 1937 г., едва 52-годишна, Донка Ушлинова умира. Нейното дете остава сираче на 13 години – точно както и самата тя някога.

Смъртта я застига далеч от Македония, която тя обича до последния си дъх. Донка Ушлинова е една от малкото жени в българската история, които се сражават редом с мъжете в три войни. Нейната саможертва и патриотизъм олицетворяват съдбата на хилядите българи от Македония – хора, които отдават живота си за една мечта, осъществена само за кратко време по време на Втората световна война.

Днес името ѝ остава символ на женска смелост, твърдост и безрезервна преданост към българската национална кауза.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК