ГЕОРГИ БЕНКОВСКИ

Георги Бенковски (истинско име Гаврил Хлътев, 1843 – 1876) е един от най-емблематичните български революционери, водач на Четвърти революционен окръг по време на Априлското въстание от 1876 г. Неговото име се превръща в символ на дързост, саможертва и непримирима борба за българската свобода. Бенковски е не само военен стратег, но и вдъхновител, който успява да издигне морала на въстаналото население и да му вдъхне увереност, че българите могат да бъдат свободни.

I. Ранни години

Гаврил Хлътев е роден през 1843 г. в гр. Копривщица в семейството на Хлътю и Рафе Хлътеви – бедни, но трудолюбиви занаятчии. Детството му преминава в атмосферата на будния възрожденски град, който е един от центровете на българската културна и търговска дейност през XIX в. Получава начално образование в копривщенското училище, където показва жив ум и буен характер.

Още като младеж проявява неспокойна и авантюристична натура. Напуска родния си дом и известно време работи като терзия (шивач) и занаятчия в различни градове на България и Влашко. Съвременници го описват като висок, строен, с енергичен поглед и решителен характер.

II. Емиграция и революционни влияния

През 60-те години на XIX век Гаврил Хлътев напуска пределите на Османската империя и се установява за известно време в Румъния, където се среща с български емигрантски дейци. По това време българската революционна емиграция се намира под силното влияние на Васил Левски и Любен Каравелов.

Хлътев предприема пътувания и до Сърбия и дори до Западна Европа, където се запознава със западни идеи за революция, организация и модерна военна тактика. В Полша той наблюдава военни паради, което оставя трайно впечатление у него за ролята на дисциплинираната войска и символиката на военния ритуал. Тези впечатления по-късно ще намерят отражение в прословутата „Хвърковата чета“, която той ще създаде.

III. Завръщане в България и подготовка за въстание

В края на 1875 г. Хлътев се завръща в България под името Георги Бенковски – псевдоним, с който ще остане в историята. Присъединява се към подготовката на ново въстание след неуспешния Старозагорски опит. Той е изпратен от Гюргевския революционен комитет заедно с Панайот Волов в Четвърти (Панагюрски) революционен окръг, който обхваща Панагюрище, Копривщица, Клисура, Стрелча и околните села.

Скоро Бенковски се налага като лидер – енергичен, убедителен и готов да поеме риск. Той се отличава с изключителен ораторски талант, успява да вдъхнови местните комитети и да обедини населението.

IV. Обявяване на Априлското въстание

На 20 април (2 май нов стил) 1876 г. в Копривщица е произведен първият изстрел, който слага началото на Априлското въстание. Бенковски и неговите съратници поемат командването на въстаническите сили в района.

В Панагюрище е обявено Временно правителство, в което Бенковски има ключова роля. Той въвежда строга дисциплина, организира въоръжаването на населението, разпределя задачите по охраната на селищата и организира т.нар. „Хвърковата чета“ – мобилен отряд от около 200 души, който се придвижва бързо между различните огнища на въстанието, вдъхва кураж на населението и подпомага по-слабите участъци на фронта.

V. „Хвърковатата чета“ – символ на въстаническата дързост

„Хвърковатата чета“ е може би най-емблематичният символ на Бенковски. Облечени в униформи, с развято знаме, четниците обикалят района и сеят надежда, но и страх сред противника. Четата действа като мобилен щаб, който разпространява вестта за въстанието, поддържа духа на въстаналите и оказва тактическа помощ.

Бенковски е описван като човек с харизматично присъствие – яздещ бял кон, носещ се с развети коси, говорещ пламенно и вдъхновяващо. Той е безкомпромисен към колебаещите се и предателите, защото знае, че успехът на въстанието зависи от твърдостта на народа.

VI. Потушаването на въстанието

Османската власт реагира с масирана военна сила. Редовна армия и башибозук нахлуват в района на Панагюрище, Клисура и Батак. След героична съпротива, въстанието започва да затихва. Панагюрище е превзето и опожарено.

Бенковски и малка група четници успяват да се изтеглят към Тетевенския Балкан с надеждата да продължат съпротивата и да се прехвърлят към сръбската граница. Това е началото на трагичния, но героичен поход на четата.

На 12 май 1876 г., при преминаването на р. Костина близо до село Рибарица, четата е предадена от местен помак – дядо Въльо. Османски засади обкръжават Бенковски и хората му. При престрелката Георги Бенковски е смъртно ранен. Смъртта му бележи символичния край на въстанието в Четвърти окръг.

Съратниците му успяват да спасят знамето на четата, но падането на Бенковски е тежък удар за морала на въстаналите българи.

Въпреки че Априлското въстание е жестоко потушено, неговият отзвук е огромен. Жестокостите на османската власт предизвикват възмущението на европейската общественост и довеждат до изостряне на Източния въпрос. Това събитие става един от пряките поводи за Руско-турската освободителна война (1877–1878) и за възстановяването на българската държавност.

Георги Бенковски остава в историята като олицетворение на революционната решителност и готовността за саможертва в името на свободата.

Днес името на Бенковски носят села, улици, училища и спортни клубове в България. В родната му Копривщица има музей, посветен на живота и делото му. В Тетевенския Балкан, близо до мястото на гибелта му, е издигнат паметник, който напомня за трагичните събития от май 1876 г.

Бенковски присъства и в българската литература – например в „Записки по българските въстания“ на Захари Стоянов, където е описан като героична и харизматична фигура.

Георги Бенковски е не просто военачалник – той е символ на българската борба за свобода, на решителността и готовността да се рискува всичко за националния идеал. Неговият образ вдъхновява поколения българи и остава ярък пример за саможертва в името на отечеството.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК