ЦАРИЦА СЮЮМБИКЕ

Сююмбике е една от най-загадъчните и емблематични фигури в историята на Волжка България – средновековна българска държава, възникнала по течението на Волга и Кама. Тя остава в народната памет не само като последната владетелка на тази държава, но и като символ на женска преданост, мъдрост и жертвоготовност. Легендите за нея са тясно свързани с трагичния край на независимостта на Волжка България и с падането на столицата ѝ Казан под властта на Руското царство през XVI век.

I. Волжка България – държава с древни корени

Историята на Волжка България започва още през VII век, когато след смъртта на хан Кубрат и разпадането на Старата Велика България неговият син Котраг повежда част от българските племена на североизток. Там, по бреговете на река Волга, той основава нова държава – Волжка България, която възниква около двадесет години преди Дунавска България на Аспарух.

През X век волжките българи приемат исляма под влияние на арабските мисионери. Въпреки това те запазват собствената си култура, бит и традиции, различни както от арабския свят, така и от християнските съседи. Волжка България бързо се превръща във важен търговски и културен център, посредничи между арабския Изток, Византия, славянските земи и угро-финските племена.

II. Казан – столицата на последните български царе

Столицата на Волжка България – Казан, достига своя най-голям разцвет през XV и XVI век. Централната част на града е укрепена със здрава крепостна стена, известна по-късно като Казански кремъл. В този комплекс се намират дворецът на владетеля, домовете на болярите и висшите сановници, джамии, както и богата библиотека.

По това време владетелят на Волжка България не носи титлата „кан“, както при старите прабългари, а „цар“, което показва влиянието на християнска Византия и съседните руски княжества върху държавната традиция.

III. Възкачването на Сююмбике

През 1539 г. на престола в Казан се възкачва цар Хюнгай. Съпругата му е младата Сююмбике – жена с изключителна красота и благородство. Името ѝ се тълкува различно – според едни означава „богиня на красотата“, а според други е сродно с „любов“ или „любима“, тъй като в местния тюркски език „сюю“ означава „любов“.

Сююмбике бързо придобива популярност сред народа като олицетворение на мъдрост и добродетел. Тя е образована – владее няколко езика и познава както арабската, така и византийската книжнина. Тя се интересува от религия и философия, а именно това я подтиква да приеме с уважение християнски мисии, без обаче да изостави вярата на своите предци.

IV. Вдовство и изпитания

През 1551 г. цар Хюнгай умира внезапно и Сююмбике остава вдовица. Много владетели – включително османски султани и арабски халифи – пожелават ръката ѝ, стремейки се чрез брака да укрепят политическите си позиции във Волжка България. Но царицата категорично отказва – тя вече е дала обет за вярност към покойния си съпруг и остава вярна на този обет до края на живота си.

Вместо да търси нов брак, Сююмбике поема управлението на държавата като регент и посвещава силите си на народа и съхранението на българската държавност.

V. Срещата с православните мисионери

Още през 1548 г., малко преди смъртта на съпруга ѝ, в Казан пристигат двама православни свещеници – Матей и Лукан от Киевско-Печорската лавра. Тяхната мисия е да покръстят част от българското население в православието. Царица Сююмбике ги приема не от желание да промени вярата си, а от любопитство и уважение към тяхната ученост.

Тя е добре запозната както с Корана, така и с византийската теология. Знае, че нейните сънародници на Балканите – в Дунавска България – вече са приели християнството от IX век. Въпреки че не отстъпва от исляма, тя проявява широта на духа и толерантност, като позволява на пратениците да проповядват сред населението.

VI. Трагичният край на Казан

Управлението на Сююмбике съвпада с най-голямата заплаха за независимостта на Волжка България – експанзията на Московското царство при Иван IV Грозни. След няколко военни кампании през 1552 г. руските войски обсаждат и превземат Казан.

Според легендите, царица Сююмбике е пленена и отведена в Москва, където прекарва остатъка от живота си в изолация. Народната памет обаче пази друг, по-драматичен разказ – че тя поискала да се качи на най-високата кула в града, за да се сбогува със своя народ и столицата си, и оттам се хвърлила, предпочитайки смъртта пред унижението.

В памет на тази трагична история в Казан и до днес се извисява Сююмбикината кула – един от символите на града и Татарстан.

Сююмбике остава в историята като символ на преданост, гордост и непоколебимост. Народът я възпява в песни и легенди като жената, която никога не предала своя народ. Нейното име е дълбоко свързано с Казан и с културното наследство на татарския и българския народ по Волга.

VII. Практическа информация за посещение на Казан и кулата на Сююмбике

Казан днес

Днес Казан е столицата на Република Татарстан в Руската федерация и е един от най-големите културни, исторически и икономически центрове на Поволжието. Градът е известен с богатото си културно наследство, в което се преплитат православие и ислям, руска и татарска традиция, източни и европейски архитектурни влияния.

Сююмбикината кула

• Местоположение: намира се в Казанския кремъл – включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
• Височина: около 58 метра. Нейният силует е леко наклонен, затова често я наричат „Падащата кула на Казан“.
• Значение: според легендата, кулата е построена по заповед на Иван Грозни специално за Сююмбике, за да я затвори в нея. Други легенди твърдят, че тя се изкачила на върха ѝ, за да се хвърли от отчаяние.
• Достъп: кулата може да се разглежда отвън при посещение на Кремъла, но вътрешността ѝ не е отворена за туристи.

Какво да видите още в Казанския кремъл

• Кул Шариф джамия – една от най-красивите джамии в Русия, възстановена през 2005 г.
• Благовещенски събор – православен храм от XVI век.
• Президентския дворец – официалната резиденция на президента на Татарстан.
• Музеи и изложби – Кремълът е пълен с експозиции, свързани с историята на Волжка България и Казанското ханство.

Практически съвети за туристи

• Работно време на Кремъла: обикновено е от 8:00 до 20:00 ч., но отделните обекти вътре имат различни часове на посещение.
• Билети: входът в Кремъла е безплатен, но за музеите и отделните зали се заплаща.
• Езици: освен на руски, в туристическите центрове често има информация и на английски.
• Най-добро време за посещение: пролетта и есента, когато времето е по-умерено.

VIII. Сююмбике и българската историческа памет

В съвременна България Сююмбике се възприема като наследница на Кубрат и Аспарух – владетелка на една от разклонените български държави след разпадането на Старата Велика България. Макар животът ѝ да е свързан с Волго-Камския регион, тя се смята за част от общата българска история, която показва колко широко и многопосочно е било българското влияние през Средновековието.

Български историци, изследващи Волжка България, виждат в нейния образ символ на женската сила и на трагичната съдба на българската държавност, подложена на чужди нашествия. В културни и образователни среди у нас Сююмбике често се представя като мост между българите по Дунав и тези по Волга – свидетелство, че корените ни се разклоняват далеч отвъд Балканите.

За българската национална памет Сююмбике е не просто татарска или местна владетелка, а последната царица на една българска държава, която загива, но оставя вечен белег в историята.

Сююмбике остава в историята и легендите като последната владетелка на Волжка България – символ на красота, вярност и гордост. Кулата, носеща нейното име, и до днес напомня за драматичния сблъсък между българската държавност по Волга и настъплението на Московията. За българите тя е част от голямата историческа мозайка, в която се преплитат съдбите на Дунавска, Волжка и Старата Велика България. Посещението на Казан и Кремъла е не само среща с историята на татарите и волжките българи, но и с една наша обща, макар и отдалечена, българска памет.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК