ПРОФЕСОР АЛЕКСАНДЪР ЦАНКОВ

Следосвобожденска България ражда едни от най-противоречивите фигури в своята история. Често те са политически дейци, които едновременно биват възприемани като справедливи и достойни от своите поддръжници и като жестоки и безчовечни от своите противници. Такъв пример е проф. Александър Цанков – министър-председател на България между 1923 и 1926 г. и една от най-оспорваните личности на XX век.

Благодарение на комунистическата пропаганда, Цанков е демонизиран като „кърволак“ и „кървав професор“ – прозвища, които ясно показват негативния образ, изграден около неговото управление. Нерядко той е наричан и „фашист“, заради антикомунистическата си политика и по-късната ориентация към идеите на Мусолини и Хитлер. Но бил ли е наистина такъв? За да се даде отговор, е необходимо да се разгледа цялостният му живот и политическа дейност.

I. Ранни години и образование

Александър Цанков е роден на 28 юни 1879 г. в град Оряхово в многодетно семейство с девет деца. Той получава добро образование – завършва класическия клон на Русенската гимназия, а след това следва право в Софийския университет. Дипломира се с отличие и заминава за Германия, където специализира правни науки и политическа икономия в университетите на Мюнхен, Вроцлав и Берлин.

Това образование го подготвя за академична и обществена кариера и му осигурява авторитет в българското общество.

II. Академична кариера

След завръщането си в България, Цанков започва работа първо в Българската народна банка, а след това в Министерството на търговията и земеделието. През 1911 г. е назначен за преподавател по политическа икономия в Софийския университет. Благодарение на своята ерудиция и академични трудове, бързо се издига в университетската йерархия:

• 1916 г. – извънреден професор;
• 1919 г. – редовен професор.

Така Цанков се утвърждава като един от водещите български икономисти и университетски преподаватели.

III. Първи стъпки в политиката

Още в младежките си години Цанков е привлечен от социалистическите идеи. Той става член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП). След разцеплението ѝ между тесни и широки социалисти, се присъединява към широките. През 1907 г. напуска партията, разочарован от нейната дейност.

В политическия живот се завръща едва през 1921 г., когато е сред учредителите на Народния сговор – организация с обществен, а не политически характер. След убийството на първия председател Александър Греков (1922), Цанков поема ръководството. Макар и създадена като непартийна, организацията се оказва в центъра на политическите събития след преврата от 9 юни 1923 г.

IV. Деветоюнският преврат и възходът на Цанков

На 9 юни 1923 г. Военният съюз извършва държавен преврат, който сваля правителството на БЗНС и Александър Стамболийски. Цанков е натоварен със задачата да убеди младия цар Борис III да подпише указ за съставяне на нов кабинет – мисия, която постига след значителни колебания от страна на монарха.

Новото правителство е коалиционно, включващо представители на различни политически сили. Първоначално то е замислено като временно решение до изборите през август 1923 г.

V. Създаване на Демократически сговор и стабилизиране на властта

Очарован от политическата сцена, Цанков преобразува Народния сговор в Демократически сговор – вече политическа партия, обединяваща широк спектър от „буржоазни“ сили. На изборите след преврата партията печели убедително.

В същото време Цанков се сблъсква с бунтове на селското население в подкрепа на земеделците, които са потушени с изключителна жестокост.

VI. Септемврийското въстание (1923)

През септември 1923 г. по внушение на Коминтерна избухва Септемврийското въстание. Армията, подпомогната и от части на ВМРО, бързо разгромява въстаниците. Загиват хиляди – според БКП около 5000 души, включително и невъоръжени селяни и мирни граждани. Репресиите след въстанието изграждат у Цанков образа на „кървав професор“.

VII. Закон за защита на държавата и борбата с комунистите

През януари 1924 г. е приет Законът за защита на държавата, който обявява за незаконни всички организации с революционни цели. БКП и свързаните с нея структури са забранени, а много комунистически лидери са убити или арестувани.

Левицата отвръща с терористични акции – убийства на политици и общественици, близки до правителството.

VIII. Атентатът в „Света Неделя“ (1925)

На 14 април 1925 година народният представител от Демократическия сговор Константин Георгиев е убит от комунистически дейци. Наглед едно от много политически убийства. На 16 април панихидата на Константин Георгиев започва по обичайния ред. Насъбралото се множество, сред което е целия политически елит, влиза в черквата „Света Неделя“. Всички високопоставени лица присъстват, единствен царят не е там. Разигралите се храма събития най-добре описва именно Александър Цанков (той е сред присъстващите и е една от основните цели на атентата):

„Погребалният обред се извършваше от софийския митрополит Стефан. Четеше евангелието на Йоана- „Истина, истина ви казвам, който слуша словото и вярва в оногова, който ми е пратил….“ Дебела тъма ни покри и непроницаем мрак. Потънахме като че ли в ада.

Секунда или минута, не зная, след като се развидели, през облака прах прозираше през разрушения купол и стените на църквата синкавото небе. Страшната картина сега е пред мен, но нямам думи, перото ми е слабо, за да я представя в истинския и ужас. Десетки човешки трупове, повалени, налягали в безпорядък един до друг; едни умрели, други агонизиращи, с глухи стенания се бореха със смъртта.“

Самият Цанков, който като по чудо не губи живота си в „Света Неделя“, вече окончателно се заема да изтреби комунистическите дейци. По негово нареждане започва тяхното гонение, в което косвени жертви стават и множество леви интелектуалци, журналисти и общественици.

IX. Международен успех – Петричкият инцидент (1925)

През есента на 1925 г. гръцки войски нахлуват в Петричко. По нареждане на Цанков армията не отвръща с военни действия. България се обръща към Обществото на народите, което принуждава Гърция да се изтегли и да плати обезщетение. Това е смятано за един от най-големите дипломатически успехи на България.

Жестоките репресии срещу комунистите обаче ерозират авторитета на Цанков. Под натиск през 1926 г. той подава оставка и предава властта на Андрей Ляпчев. Впоследствие е председател на Народното събрание (1926–1930) и министър на народното просвещение (1930–1931).

X. Народно социално движение и фашистки влияния

През 1932 г., след разцеплението на Демократическия сговор, Цанков основава Народно социално движение, вдъхновено от идеите на Мусолини, а по-късно и на Хитлер. През 1934 г. прави опит за „поход към София“, но неуспешно. След преврата от 19 май 1934 г. и политическото напрежение емигрира в Австрия.

По време на Втората световна война създава във Виена правителство в изгнание, подкрепяно от част от българското офицерство.

XI. Осъждане и емиграция

След преврата от 9 септември 1944 г. Народният съд го осъжда задочно на смърт. Цанков остава във Виена, а след войната се установява в Аржентина, където умира на 27 юли 1959 г.

Хронология на живота и политическата дейност на Александър Цанков

Година / Дата	Събитие
28 юни 1879	Роден в град Оряхово в многодетно семейство (9 деца).
края на XIX в.	Завършва класическия клон на Русенската гимназия.
нач. XX в.	Постъпва в Софийския университет, специалност право; дипломира се с отличие.
нач. XX в.	Специализация по правни науки и политическа икономия в Мюнхен, Вроцлав и Берлин.
след завръщането си	Работи в Българската народна банка (БНБ) и в Министерството на търговията и земеделието.
1911	Назначен за преподавател по политическа икономия в Софийския университет.
1916	Става извънреден професор.
1919	Назначен за редовен професор.
младостта му	Член на Българската работническа социалдемократическа партия; след разцеплението – към широките социалисти; напуска през 1907 г.
1921	Става един от основателите на Народния сговор.
май 1922	След убийството на Александър Греков оглавява Народния сговор.
9 юни 1923	Участва в Деветоюнския преврат, сваляне на БЗНС и Стамболийски; съставя ново правителство.
август 1923	Избори за ОНС – Демократически сговор (новата му партия) печели убедително.
септември 1923	Септемврийско въстание – бързо потушено с жестоки репресии; хиляди убити.
януари 1924	Приет Законът за защита на държавата – БКП е обявена извън закона.
1924–1925	Засилени репресии срещу комунистите; серия от политически убийства и ответни акции.
14 април 1925	Комунистите убиват Константин Георгиев, депутат от Демократическия сговор.
16 април 1925	Атентатът в катедралата „Света Неделя“ – Цанков оцелява по чудо. Последват още по-масови репресии.
есента на 1925	Петричкият инцидент – гръцки войски нахлуват в България; Цанков избягва военен сблъсък и търси помощ от Обществото на народите, което принуждава Гърция да се изтегли и плати обезщетение.
1926	Под натиск подава оставка като министър-председател.
1926–1930	Председател на Народното събрание.
1930–1931	Министър на народното просвещение.
1932	Създава Народно социално движение – партия, ориентирана към идеите на Мусолини и Хитлер.
1934	Опит за „поход към София“, осуетен от преврата на 19 май. Напуска България и се установява в Австрия.
Втора световна война	Създава във Виена правителство в изгнание, подкрепено от част от българското офицерство.
9 септември 1944	След преврата Народният съд го осъжда задочно на смърт.
след 1945	Емигрира от Австрия в Аржентина.
27 юли 1959	Умира в Аржентина.

Фигурата на Александър Цанков остава крайно противоречива. За комунистите той винаги ще е „фашист“ и „кървав професор“, но за други – политик, който се е опитал да стабилизира страната в един от най-бурните периоди от нейното съществуване.

Истината за Цанков вероятно е някъде по средата – той е едновременно способен държавник, но и човек, чиито методи често са били жестоки. Днес, когато комунизмът вече не е официална идеология, е време подобни личности да бъдат оценявани не чрез крайни етикети, а с реална и балансирана историческа преценка.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК