СУЛТАНА РАЧО ПЕТРОВА

В българската светска история има малко личности, които да предизвикват едновременно възхищение, любопитство и спорове. Една от тях безспорно е Султана Рачо Петрова – жена, която жълтата преса на своето време описва основно чрез скандали и слухове, но чиито истински заслуги към обществото, политиката и националните каузи често остават в сянка.

За „Султана“ – име, което на турски означава „царица“ – се говори предимно като за любовница на княз Фердинанд. Слуховете за отношенията ѝ с монарха се превръщат в любима тема на висшето общество. Но малцина обръщат внимание на факта, че тя е наричана още „първата българска дипломатка“, че многократно е била преследвана от властите, че е имала принос към българското националноосвободително движение в Македония, че е лежала в концлагер по време на Втората световна война, а след 9 септември 1944 г. и тя, и децата ѝ са подложени на репресии.

I. Ранни години и образование

Султана е родена според някои източници в Тулча през 1868 г. Произхожда от заможно и родолюбиво семейство, но още в детството си преживява тежки загуби – майка ѝ умира, когато е едва на две години, а скоро след това почива и баба ѝ. Грижите за децата поемат бащата, д-р Пантелей Хаджиминчевич, и дядото.

Султана и сестра ѝ Елена са изпратени да учат във френския колеж на румънската кралица. Там, в продължение на десет години, момичетата получават изключително добро възпитание – изучават френски и други езици, музика, рисуване, пеене, изкуството на конверсацията и строгите норми на салонния етикет.

Султана е жизнена и общителна натура. Една от учителките ѝ възкликва: „Султанка е направена от слънце и смях!“ – определение, което ще я следва през целия ѝ живот.

II. Преместване в София и първи впечатления

През юли 1885 г. семейството се установява в София. За младата Султана, израснала в уредената и културна Тулча, столицата на Княжество България изглежда като „мръсно, кално село“. Разочарованието ѝ е толкова силно, че тя се разплаква.

По същото време започва и упоритото ухажване на 24-годишния Рачо Петров, вече началник на Генералния щаб – необикновена кариера за човек, син на скромен шуменски кръчмар. Баща ѝ обаче се противопоставя на връзката, смятайки, че дъщеря му е твърде глезена за такъв брак.

III. Сръбско-българската война и бракът със скандал

По време на Сръбско-българската война (1885) Султана и сестра ѝ работят като доброволки в превърнатото в болница Народно събрание, където приготвят бинтове и лекарства за ранените. Междувременно Рачо Петров се утвърждава като военен герой и с наградата от 60 000 гроша купува чифлик в Белово, което му позволява да поиска официално ръката ѝ.

Връзката им обаче е бурна – Султана кокетничи, предизвиква ревност, не крие, че харесва вниманието и на други мъже. Въпреки несъгласието на баща ѝ, на 27 юли 1886 г. шестнадесетгодишната Султана се омъжва тайно за Рачо Петров – скандал за времето, който я отдалечава от семейството ѝ.

IV. Висшето общество и дворцовите интриги

Султана бързо се превръща в една от най-бляскавите дами на софийския елит. Отличава се с красота, разкошни тоалети, бижута, интелигентност и изискани маниери. Наричат я „чаровницата на българските салони“.

Княз Фердинанд я забелязва веднага и започва настойчиво да я кани на всички дворцови прояви. Слуховете за флирт между тях се засилват, особено след драматичен инцидент по време на бал във Военния клуб, когато Рачо Петров нахлува в стая, където Фердинанд и Султана били насаме. Това води до временното отстраняване на Петрови от двореца.

V. Първа дама на България

През 1901 г. Рачо Петров става министър-председател, а отново поема управлението през 1903–1906 г. Така Султана официално застава в ролята на първа дама.

Тя шокира консервативното общество – използва козметика, пуши цигари редом с мъжете, въвежда модата на частните салони и соарета по френски образец. Макар и често замесвана в скандали, Султана впечатлява със самоувереност и независимост.

VI. Разриви и войни

Скандалната „афера Шарл и Жан“ (1906), при която Рачо Петров е обвинен в присвояване на държавни средства, подкопава брака им. Султана постепенно се дистанцира от съпруга си.

По време на Балканската война (1912) заминава на фронта като доброволка към Българския червен кръст. В своите спомени тя описва с потресаваща откровеност страданията на ранените.

През Първата световна война отново се включва в милосърдна дейност, работи в болници, дарява средства на пострадали семейства и е наградена с грамота от Австрийския червен кръст.

VII. Развод, падение и нови изпитания

След разкритията за злоупотребите на Рачо Петров в Македония и последвалия му процес, през 1919 г. Султана се развежда, като вината е официално възложена на съпруга.

През 1920 г. Рачо е арестуван и осъден, но Султана показва достойнство, отказвайки да свидетелства срещу него: „Рачо Петров ми е бил повече от 25 години другар и съпруг. Правосъдието си каза думата, моята е излишна.“

През 20-те години тя продължава да поддържа активен обществен живот, но и да бъде обект на политически преследвания.

VIII. Последни години

През пролетта на 1944 г. е изпратена в концлагера „Свети Кирик“, където остава до падането на правителството през юли същата година. След смяната на властта става почетен председател на Българо-английското дружество.

Умира на 16 ноември 1946 г. в София, оставяйки след себе си не само спомени за красота и светски скандали, а и за силен характер, родолюбива дейност и неподражаемо присъствие в българската история.

Султана Рачо Петрова е една от най-ярките жени в новата българска история. Тя е символ на противоречието между светския блясък и истинската обществена мисия, между личните драми и националните каузи. През целия си живот тя демонстрира смелост, независимост и женственост, които я превръщат в легендарна фигура – едновременно обичана, оспорвана и недооценена. Днес името ѝ заслужава да бъде запомнено не само с любовните интриги, а и с приноса ѝ към българската държавност, обществения живот и националноосвободителните борби.

Харесайте Facebook страницата ни ТУК